Приятелство - предателство

В живота си всеки човек среща трудности и препятствия. На всеки един от нас му се е приисквало да се обърне към приятеля си от детство, да поговори с него, когато му е тежко, да се опре на него. И точно, когато в такъв труден момент ти се прииска да се обърнеш към любимия си приятел, разбираш горчивата и болезнена истина. Именно в трудните моменти разбираме кои са истинските ни приятели. Но реалността е коварна …

Точно, когато се нуждаеш най-много от приятелско рамо и подкрепа, разбираш, че нямаш приятел, не и истински. И изведнъж част от теб чувства, че умира, че си отива нещо толкова мило и свидно за теб.

Виждаш, че всеки път, когато си споделял нещо съкровено с така наречения си истински приятел, той е използвал изповедта ти за свои изгоди. И в един момент, когато на теб ти омръзне от коварство, подлост и лицемерие и отидеш при приятеля си и го попиташ защо го е направил, защо те е използвал … А той отговаря: “Мислех, че е за твое добро!” Точно тогава на теб ти идва да плачеш, да крещиш и какво ли още не, но не можеш да го направиш …

Разбираш, че живота изобщо не е това, за което си го смятал, че е една сива и мрачна картина. Разбираш, че приятелството се е превърнало в предателство, че всичките ти споделени мечти и надежди са сякаш изхвърлени на вятъра. Чувстваш се празен отвътре. И тъкмо в този момент си казваш: “Не! Стига толкова лъжи! Повече приятелство и доверие никому!”

И колкото и да ти е тежко в този момент, става ти сто пъти по-зле, разбирайки, че няма на кого да се опреш, че никой няма да те разбере и да те посъветва.

13 фрази за живота - Габриел Гарсия Маркес

Бих казала, че Габриел Гарсия Маркес

е един от писателите, които харесвам особено много. По този повод реших освен прощалното му писмо да публикувам и 13 фрази за живота според него.

¶     Аз те обичам не заради това, което си, а заради това, което съм аз, когато съм с теб.

¶     В света може да си само един човек, но за някого ти си целия свят.

¶     Винаги ще има хора, които да те нараняват, въпреки това продължавай да им вярваш, само бъди предпазлив.

¶     Истинският приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти.

¶     Може би Бог иска да срещнеш много неподходящи хора, преди да срещнеш подходящия, затова когато това се случи, бъди благодарен.

¶     Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да бъде твой.

¶     Не плачи, защото е свършило. Усмихни се, защото е станало.

¶     Не прекалявай с борбата, най-хубавите неща се случват неочаквано.

¶     Не си губи времето с човек, който не цени своето време прекарано с теб.

¶     Никога не преставай да се усмихваш, дори когато ти е тъжно, някой може да се влюби в усмивката ти.

¶     Няма човек, който да заслужава твоите сълзи, а който ги заслужава, не би те накарал да плачеш.

¶     Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце.

¶     Стани по-добър човек и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си.

57 руски мъдрости

1. Ако димът се стеле по земята - върнете се и изключете ютията, ако се вдига стълбовидно - може вече и да не се връщате.
2. Ако ви сърби лявата ръка - това е на пари, ако ви сърби носа - това е на пиячка, ако са и двете - това е на пиячка на аванта.
3. Котките си имат поверие - ако негър им пресече пътя…
4. Ако мъжът подарява цветя без причина, значи - причина все пак има.
5. Ако жената има пръстен, значи най-вероятно е омъжена. Ако има гердан, това нищо не значи. Ако има и пръстен и гердан - омъжена е, но това нищо не значи.
6. Винтът, забит с чук, държи по-здраво от пирон, завъртян с отверка.
7. Ако искаш да се почувстваш звезда - седни на елхата!
8. Дошъл си - благодаря, отишъл си си - мноого благодаря…
9. Животът на човек се дава само веднъж, основно случайно.
10. Поради изчезването на мъжа са възбудени… двама съседи…
11. По-добре с Петров на Майорка, отколкото с майор на Петровка (Петровка 38 - адресът на московската милиция).
12. Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш. Помни, че Ноевият ковчег е направен от любители. Професионалистите са построили “Титаник”.
13. Ако гледате телевизия, сигурно сте забелязали, че добрите винаги побеждават лошите - с изключение на новините в осем часа.
14. Граждани! Летете със самолетите на Аерофлот! Побързайте - останаха съвсем малко!
15. Ако смятате, че никотинът не влияе на гласните струни на жените, пробвайте да изтръскате пепелта от цигарата на килима.
16. Когато жена казва, че няма какво да облече - това означава, че няма нови дрехи. Когато мъж казва, че няма какво да облече - това означава, че няма чисти дрехи.
17. Хубаво нещо е “умрелият полицай” - и скоростта ограничава, и да го прегазиш е приятно.
18. Руснаците наричат път мястото, през което възнамеряват да преминат.
19. Ако дълго време не са се обаждали роднините или приятелите - значи всичко им е наред.
20. Хубаво е не там, където ни няма, а там, където никога не сме били!
21. Да ви помогна ли или да не ви преча?
22. Често, когато сутрин гледаш някоя жена, с ужас разбираш, че снощното съблазняване е нейна, а не твоя заслуга.
23. Когато в семейството има само една жена, тя израства егоистка.
24. Причините за неявяване са три - забравяне, запиване или зае*аване.
25. Ако искате да разсмеете Бог - разкажете му плановете си.
26. По-страшен от руския танк е пияния му екипаж.
27. Както и да се въртиш, задникът ти все е отзад.
28. И вълците сити, и агнетата цели, а на овчаря - вечна му памет.
29. Ако имаш прекрасна жена, ослепителна любовница, страхотна кола, нямаш проблеми с властите и данъчните, ако когато ходиш по улицата, винаги грее слънце и минувачите ти се усмихват - кажи НЕ на наркотиците!
30. Комарите са много по-хуманни от някои жени - когато комар ти пие кръвчицата, той поне престава да бръмчи.
31. Има три начина да се направи нещо - направи го сам, наеми някой или забрани на децата си да го правят.
32. Животът естествено е неудачен, но всичко останало е нормално.
33. Да направиш жената щастлива не е трудно - трудното е ти да останеш щастлив.
34. Ако спориш с идиот, вероятно точно същото прави и той.
35. Правилно хвърленият мъж обезателно се връща - като бумеранг.
36. Аз безкрайно уважавам чудовищния избор на моя народ.
37. Когато времето е малко - не ти е до приятелство, а само до любов.
38. Руският мързел не е грях, а изключително необходимо средство за неутрализация на кипящата активност на ръководителите - идиоти.
39. Безпричинен смях - признак, че или сте идиот, или красива девойка.
40. Извинявайте, че говоря, докато Вие прекъсвате.
41. Лотарията е най-добрият способ за изчисляване броя на оптимистите.
42. Истинската жена е длъжна да отсече дърво, да разруши дом и да отгледа дъщеря.
43. Болният отиде на поправителен, но не стигна.
44. Изпратете четири капака от тоалетна чиния и ще получите безплатна ролка тоалетна хартия!
45. Глупаците се женят, а умните се омъжват.
46. Американските университети са мястото, в което руски евреи преподават математика на китайците.
47. Животът отминава толкова бързо, сякаш не му е интересно с нас…
48. Зелевият сок - утрешната напитка.
49. Мързелът е подсъзнателна мъдрост.
50. Има хора, в които живее Бог. Има хора, в които живее дяволът. А има и хора, в които живеят само глисти. - Ф. Раневская
51. В живота на всеки мъж идва период, в който най-просто е да си купиш чистите чорапи.
52. За жените - има само миг между миналото и бъдещето. И този миг се нарича живот.
53. Възпитаният мъж не прави забележка на жена, неправилно носеща траверса.
54. Не е достатъчно да си знаеш цената - трябва да се отчита и търсенето.
55. Пазете родината - почивайте в чужбина.
56. Тя пристигна в Сибир и му развали цялата каторга.
57. Жените, също като децата, обичат да казват “не”. Мъжете, също като децата, го приемат насериозно.

P.S. “Светът е оцелял, защото се е смял.”

Блогът - особености на комуникацията

    ===>> 

Блог !? Какво означава това ? - би се запитал човек, чиито приоритети не включват компютри и сърфиране в интернет. За щастие ние ( сегашното поколение ) определено не сме от тези хора. Всеки един от нас използва интернет като средство за комуникация, било то чрез e-mail, множество програми за онлайн общуване (чат), позволяващи видео връзка - Skype, ICQ, MSN Messenger и още много други. Не са малко и хората, които имат профили в различни сайтове за запознанства или в myspace.com например. Сред цялото това разнообразие от начини за комуникиране все по-голяма популярност набират и така наречените БЛОГОВЕ.
Блогът е вид уебсайт, в който човек може да сподели нещата, които го вълнуват.
“Blog” произлиза от английските думи „web” (мрежа, интернет) и „log” (дневник).
Няма определено изискване за хората, които притежават блог. Всеки може да си направи такъв, стига само да има желание, мотивация и тема, която да го вълнува особено много и по която иска да сподели своето лично мнение. А темите могат да бъдат най-различни - като се започне от политика, икономика или право и се стигне до музика, мода, спорт.
Блоговете са средство за комуникация, трибуна, от която обикновения човек може да даде израз на мислите и чувствата си и да сподели това, което го вълнува. В тази връзка информационният блог на моменти изземва традиционната роля на медии като радио, телевизия и преса. Умелото съчетаване на текст, картина, слайдове, линкове, коментари прави блога изключително интересен и уникален. Наблюдава се тенденция на разрастване на броя на блоговете и причината се крие именно в това, че те придобиват статус на масова медия. Блоговете не са просто среда или посредник между авторите на публикациите и читателите, а по-скоро организират образите и текстовете в системи, чрез които става лесно прочитането на съобщенията от страна на аудиторията.
Създава се впечатление, че в блоговете съществува абсолютна свобода на изразяване на персоналното мнение. Причините за това схващане се коренят в това, че процедурата по създаване на един блог е сравнително лесна, няма цензура, човек може да напише коментар, без дори да дава лична информация за себе си. Съществува нагласата, че всеки може да публикува това, което мисли и съответно да изпрати към максимален брой получатели своето съобщение. Това от своя страна може да има както положителни, така и отрицателни страни. Привържениците на липсата на цензура посочват, че е положителен факта, че не се упражнява контрол върху авторите и по този начин те имат така желаната свобода на словото.
От друга страна обаче в момента съществува огромно количество блогове, съдържащи голям обем информация, която често бива погрешна и подвежда читателя. Той бива объркван от множествеността на публикациите, както и от всевъзможните коментари, които обикновено съпътстват всеки един пост в даден
блог. Но както всяко нещо и блогът си има поддръжници и противници. Лично аз бих се присъединила към поддръжниците поради факта, че блогът ти дава лична свобода, право на избор - дали да кажеш наистина това, което мислиш или да се съгласиш с мнозинството и да останеш безличен !?
В днешно време блоговете все по-често биват определяни като алтернатива на традиционната журналистика от тази гледна точка, че те предлагат един по-личен и емоционален поглед към събитията отразени от медиите. Така че моят призив към хората е да защитават себе си, собственото си мнение, личните си интереси, да не се поддават на манипулация и да бъдат свободни в действията си, да имат смелост да изкажат своята гледна точка по въпроса - блогът прави всичко това възможно.

All rights reserved

P.S. Всичко започна оттук

Не остарявай мамо

С тъга в очите се прибираш отмаляла,
Поела бремето на нечия съдба,
Прокарваш длан в косата посребряла,
И тихичко потъваш в самота.

А на вратата някой чука - не отваряй!
Не отваряй - гост не ще да е това.
Невидима, с усмивка зла пристига -
Отвънка чака вече старостта.

Не остарявай, мамо, победи!
Бори се ти с усмивка и любов,
И с майчината сила превърни,
От този тъжен залез - изгрев нов.
Не й се давай, мамо, победи!
Бори се ти с усмивка и любов,
И с майчината сила превърни,
От този тъжен залез - изгрев нов.

Денят е нов, а всичко се повтаря,
В забързан ритъм и в лудешки бяг,
Дори гримът омел не ти помага,
Невидимите белези лечат.

А на вратата някой чука - не отваряй!
Не отваряй - гост не ще да е това.
Невидима, с усмивка зла пристига -
Отвънка чака вече старостта.

На Майка ми, която страшно много Обичам !!!

Думата майка за мене е свята,
тя образ нежен е на жената,
тя ми дарява радост голяма,
жена най-силна е на земята,
Моя си майка, мен си родила,
и с много обич си ме дарила,
без тебе не мога аз.

Погледай цветята, те са за тебе,
подай ръката, вземи ги, мамо,
Грешките мои прости ми майко ти,
много съм млада всеки греши.

Подай ръка за прошка, мамо,
Да я целуна, да я помилвам,
Направила си човек от мене,
само това ми стига, стига ми мамо,
Направила си човек от мене само,
благодаря ти за всичко, МАМО!

Снимка: Владимир Кирев - All rights reserved

8-ми март - ” Международен ден на жената ” или просто един обикновен ден

По повод предстоящия празник ми хрумна да напиша някои неща.

Нека започна с малко история:

8-ми март е ден на солидарността на жените от планетата в борбата им за независимост, мир, икономическо, политическо и социално равноправие. Календарното време е свързано с първата масова проява на жени работнички, състояла се в Ню Йорк на 8 март 1857 г. По предложение на Клара Цеткин, направено на Втората международна конференция на жените-социалистки в Копенхаген през 1910 г., се приема: всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. Участничките във Втората международна конференция на жените-комунистки през 1920 г. в Москва също препоръчват Осми март за Международен ден на жената. Предложението се гради върху станали събития: на 8 март 1917 г. работничките от Петроград излизат на демонстрация срещу глада, войната и царизма; на същата дата през 1890 г. с груба разпра е закрита женска демонстрация в Чикаго. За пръв път Международният ден на жената се чества през 1911 г. в Германия, Австрия, Швейцария и Дания, а през 1913 г. - във Франция и Русия. В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г.; през 1915 г. е първото публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приноса на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено щироки размери и става любим празник на жените от всички възрасти. За децата 8-ми март е празника на любимите им майки.

И в тази връзка, как се чества 8-ми март ?

Всеобщо известен факт е, че на този ден голям процент от жените са свикнали да получават цветя и подаръци от близки хора - ефективен начин да засвидетелствате обичта и привързаността си към нежния пол. Именно тук обаче се крие един много голям и ясно изразен за мъжете проблем - Какво да й подаря? Не веднъж прелиствайки някой вестник в първите дни на ” женския месец ” сме попадали на заглавието : ” На 8-ми март мъжът е в стрес “. Ще се запитате защо!? Отговорът е съвсем прост - защото мъжете изпадат в паника, когато трябва да избират подарък на жената до себе си и често пъти целият този процес се превръща в кошмар за тях. Голяма част от жените са прекалено взискателни към подаръците, които получават. А един ” не добре замислен и съответно подбран подарък ” за жените е повод не само за скандал с любимия, но и за многочасова критика от рода на: ” Заедно сме от толкова много време, а ти не ме познаваш. Не знаеш какво да ми подариш. Нищо не означавам за теб.” и т.н. и т.н. Присъствала съм на подобни разправии, а и мисля, че те не са чужди за никого. Лошото е, че понякога те довеждат до край на връзката, което според мен не е много правилно. Откъде всъщност идват тези противоречия? Защо двата пола имат толкова различни представи за “точния подарък”? Отговорът е съвсем прост. Защото мъжете са неспособни да отгатват женския свят, а и не са задължени да го правят. Затова трябва да сме наясно, че никой не може да предугажда желанията ни, без да сме ги изказали гласно. Вярно е, че предварително изказаното желание за подходящия подарък разваля магията на изненадата, но от друга страна спестява много главоболия. А както знаем разбирателството в една връзка се крепи до голяма степен на успешното общуване.

Странно, когато започнах да пиша имах съвсем други намерения, но като че ли се отклоних от темата и задълбах в подаръците. Надявам се, че ще ме извините, тъй като и аз обичам да ме изненадват с подаръци.

Както и да е, мисълта ми беше: Трябва ли точно в един определен ден от годината ( 8-ми март ), именно и само тогава, мъжете да се сещат за приятелките, съпругите или любовниците си и съответно децата за майките си? Ако това е така, какво правим в останалите 364 дни от годината? - караме се, сърдим се взаимно? всичко друго, но не и да показваме, че се обичаме!? Жалко е, но това са фактите. Ситуацията по повод 8-ми март е абсолютно идентична със Свети Валентин. Няколко дни преди 14-ти февруари ставаме свидетели на това, как подлезите и тротоарите по улиците се запълват с многобройните “сергии”, към които 70-годишна бабичка приканва да си купим поредното плюшено сърце, мече или някаква друга играчка в червено, за да не би ако забравим да извършим това, моментално да се окажем ” зарязани ” от половинката. Същото се случва и в момента, броени дни преди заветната дата. Цените на цветята скачат неколкократно и защо не, все пак и търговците са хора и те трябва да си изкарват прехраната по някакъв начин, било то чрез съвестна дейност, било то като ” бъркат по-дълбоко в кесията на българина”.  Но стига толкова с критики.

Бих искала да кажа само, че любовта не трябва да се ограничава само в един единствен ден от годината. Ако наистина държиш на някого и го чувстваш близък не би трябвало да има нещо, което да те спре, да му го покажеш.

Апелът ми към всички, които ” може би ” ще прочетат написаното от мен е, да не се страхуват, да показват чувствата си и да го правят всеки път, когато сметнат за необходимо. Показвайте на човека до себе си, че е значим за Вас, че имате нужда от него и се научете да цените това, което притежавате. Защото на всички е известна старата поговорка: ” Когато загубиш някого, разбираш колко много означава той за теб … “

Любимата ми приказка

 Посветено на всички, които ще кажат:

“Това не се отнася до мен!”

ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА

- Кой си ти? - попита го Дяволът …
- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.

- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие …

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци.

- Вие мразите ония горе? - попита Дяволът и лукаво се приведе към момъка.

- О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!

Дяволът се усмихна:

- Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.

- Аз нямам злато, аз нямам нищо, с което да те подкупя … Аз съм беден, дрипав юноша … Но аз съм готов да сложа главата си.

Дяволът пак се усмихна:

- О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!

- Слуха си? С удоволствие … Нека никога нищо не чуя, нека…

- Ти пак ще чуваш! - успокои го Дяволът и му стори път. - Мини!
Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна:

- Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!

Момъкът спря и се вслуша:

- Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят? … - И той пак се затече.

Дяволът пак го спря:

- За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!

Момъкът отчаяно махна ръка.

- Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!

Дяволът:

- Ти пак ще виждаш … Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!

Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надолу. Дяволът му напомни:

- Виж голите им кървави меса.

- Боже мой! Та това е тъй странно, кога успяха да се облекат толкоз хубаво!? А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!

През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си!

- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци …

- Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.

Момъкът махна ръка:

- Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!

Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:

- Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.
Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола:
- Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко.
- Напротив - най-щастливият! … Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си.

Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:

- Да бъде! Вземи ги!

… И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.

- Кой си ти? - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.

- Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!

За абсурдните надписи по етикетите

Не питайте кой ги чете тия указания по разните му там продукти, а по-скоро кой ги пише. Ето и някой от нобеловите лауреати:

На сешоар: “Не ползвайте, докато спите!” (еб*си, това ми е единственото останало време да си суша косата)

На пакетче чипс: “Спечелете много награди. Покупката не е задължителна. Повече информация в пакета.” (специална оферта за чорбаджиите)

На луксозен сапун: “Упътване: Използвайте като обикновен сапун.” (дано да не ви е първия сапун)

На кутия със замразена храна. “Указания за употреба: Размразете.” (ммммммммм, хитро)

На пакетиран десерт (напечатано на дъното): “Не обръщайте!” (късно, късно)

На полуготов пудинг: “Продуктът ще бъде горещ след загряването.” (не думай)

На ютия: “Не гладете дрехите върху тялото.” (въпреки че спестява време)

На детски сироп против кашлица: “Не карайте кола и не работете с машини след използването на лекарството.” (мдаа, ще можем жестоко да снижим броя на строителните инциденти ако разкараме тия 5 - годишни пишлемета от багерите)

На хапчета за сън: “Внимание: Може да предизвика състояние на сънливост!” (НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ)

На опаковки с коледни светлини: “За употреба само в помещения и извън тях.” (а къде не може?)

На кухненски робот: “Да не се ползва за други цели.” (тука вече нямам думи)

На пакет с ядки: “Внимание: Съдържа ядки.” (ще го има и в новините)

На пакет с ядки: “Инструкция: Отворете пакета. Яжте ядки.” (Дишайте. Издишайте.)

На детски костюм Супермен: “Носенето на този костюм не ви позволява да летите.” (върнете ни парите)

На моторна резачка: “Не се опитвайте да спрете резачката с ръце или гениталии.” (значи е имало опити)

“Помогни ми”

Помогни ми - сълзяха очите ми.
Помогни ми - биеше сърцето ми за теб.
Помогни ми - молеше те душата ми.
Помогни ми - само това исках от теб.

Бъди до мен, както аз до теб.
Бъди до мен, когато мисля за теб.
Бъди до мен, когато се нуждая от теб.
Бъди до мен, само това исках от теб.

Вярвах, аз в теб, и те обичах.
Вярвах, аз, че и ти ме обичаш.
Вярвах, но ти се подигра.
Вярвах, но знаех, че е лъжа.

Мислех, че ще ми помогнеш,
Но всеки път ти от мен бягаше.
Всеки път ти ме предаваше,
и ставаше раната все по-голяма.
Стана толкова голяма, че ме погълна
и като в приказка спря да боли,
като в приказен сън спя
за мен да си ти въздуха и водата.
Спря да си за мен човека,
за когото живота си бих дала.
Остана само безкрайната болка.

Помогни ми - сълзяха очите ми.
Помогни ми - биеше сърцето ми за теб.
Помогни ми - молеше те душата ми.
Помогни ми - само това исках от теб.

Мислех, че ще ми помогнеш
всеки път, когато се нуждаех от приятел,
надявах се ти да си този приятел,
а не поредния предател.

Надявах се да си зад ъгъла,
зад ъгъла поне следващият път,
но ти отново не бе там, не бе там,
но теб отново те нямаше.

Нямаше кой да хване ръката ми
и остана тя протегната към теб,
към теб без дори да я забележиш.
Без дори към нея да погледнеш.

Колко пъти, те молех аз помогни ми.
Колко пъти, те молех не ме наранявай.
Колко пъти, те молех не ме изоставяй.
Колко пъти, те молех не ме предавай.
Но ти всеки път ме предаваше.
Всеки път ме нараняваше и изоставяше.
Ти предпочете да гледаш скъпите дрехи,
а не това, което е вътре в теб и другите.

Щом е така, вземи скъпите си дрехи
и бягай, бягай далеч от тук.
Но помни, че има човек , човек,
който те обича и преплувал би бил
дори океана бездънен, заради теб.
За да ти помогне, ако ти имаш нужда.

Сбогом, моя малка странност.
Дано си щастлив, утре далече от мен.
Знам други приятелки ще си намериш,
които ще ти подхождат повече от мен.

Но кого ли лъжа? Нима мога да те забравя?
Нима искам с теб да се скарам?
Не, просто искам да ти кажа, че на теб държа,
ала, когато имам най-голяма нужда,
теб все те няма, всеки път съм сама.
Съжалявам ако, те е заболяло от това.