Посветено на всички, които ще кажат:
“Това не се отнася до мен!”
ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА
- Кой си ти? – попита го Дяволът …
- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!
Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата [...]
Archive for February, 2008
Любимата ми приказка
Posted in Мои on February 25, 2008 | 2 Comments »
За абсурдните надписи по етикетите
Posted in Публични on February 25, 2008 | Leave a Comment »
Не питайте кой ги чете тия указания по разните му там продукти, а по-скоро кой ги пише. Ето и някой от нобеловите лауреати:
На сешоар: “Не ползвайте, докато спите!” (еб*си, това ми е единственото останало време да си суша косата)
На пакетче чипс: “Спечелете много награди. Покупката не е задължителна. Повече информация в пакета.” (специална оферта за [...]
“Помогни ми”
Posted in Спомени on February 17, 2008 | Leave a Comment »
Помогни ми – сълзяха очите ми.
Помогни ми – биеше сърцето ми за теб.
Помогни ми – молеше те душата ми.
Помогни ми – само това исках от теб.
Бъди до мен, както аз до теб.
Бъди до мен, когато мисля за теб.
Бъди до мен, когато се нуждая от теб.
Бъди до мен, само това исках от теб.
Вярвах, аз в теб, [...]
Иронизиране на българщината
Posted in Публични on February 17, 2008 | Leave a Comment »
Случайно попаднах на този текст в интернет и съм възмутена. Мисля, че няма никакъв смисъл да го коментирам. Единственото, което бих могла да направя е, да приложа оригиналния текст на стихотворението на Иван Вазов, надявайки се, че все още са останали хора, които ценят творчеството на един от най-видните български писатели.
“Аз съм българче”
Аз съм българче [...]
“Да обичаш е също като да пееш песен, но няма песен без край”
Posted in Спомени on February 16, 2008 | Leave a Comment »
Хей, момче, сещаш ли се за шамара, който ти ударих, когато се опита да ме целунеш? Сещаш се сигурно, беше прекалено, за да забравиш. Хей, момче, сещаш ли се, когато ми донесе първото цвете – синьо беше и ме подсещаше за твойте очи. Но цветето падна. Аз бях много тъжна, но ти се усмихна и [...]
Защо е хубаво да си мъж !?
Posted in Смях on February 15, 2008 | 3 Comments »
1. Телефонните ти разговори приключват за по-малко от минута.
2. Голотиите по филмите са винаги женски.
3. Едноседмичната ти почивка изисква само един куфар багаж.
4. Приятелите ти не те обременяват с любовните си проблеми.
5. Опашките пред тоалетните са много по-къси.
6. На старите ти приятели не им пука дали си надебелял или отслабнал.
7. Сметките при фризьора не те разоряват.
8. Гърдите ти [...]
Бил Клинтън
Posted in Реферати on February 15, 2008 | Leave a Comment »
Уилям Джеферсън “Бил” Клинтън е роден на 19 август 1946 г. като Уилям Джеферсън Блайт III. Той е американски политик и 42 – ри президент на САЩ (1993-2001). Преди да стане президент е губернатор на Арканзас в продължение на пет мандата.
По време на президентството му неговите национални приоритети включват опити за създаване на универсална здравноосигурителна [...]
Маргарет Тачър
Posted in Реферати on February 14, 2008 | Leave a Comment »
Баронеса Маргарет Хилда Тачър
Маргарет Хилда Робъртс е родена на 13 Октомври, 1925 г. в Грантъм, в Графство Линкълншир в Източна Англия. Баща й Алфред Робъртс е бакалин, методистки светски проповедник и участва в местната политика, служейки като член на градския съвет.
Маргарет израства над магазина на семейството си в Грантъм, Линкълншир. Тя се справя добре в [...]
Ако Бог забравеше за момент
Posted in Мои on February 14, 2008 | Leave a Comment »
Габриел Гарсия Маркес се е оттеглил от публичния живот по здравословни причини – рак на лимфните възли. Състоянието му се влошава с всеки изминал ден. Прощалното писмо, което следва, бе изпратено от писателя на неговите приятели.
~ ~ ~
Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше [...]
Просто да се замислиш
Posted in Мои on February 14, 2008 | 1 Comment »
Най добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на своята съпруга и
извади оттам едно опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше просто само пакетче, а едно пакетче с бельо в него. Той захвърли хартията и наблюдаваше с тъга коприната и дантелите: “Това аз й го купих, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. [...]