Feed on
Posts
Comments

По повод предстоящия празник ми хрумна да напиша някои неща.

Нека започна с малко история:

8-ми март е ден на солидарността на жените от планетата в борбата им за независимост, мир, икономическо, политическо и социално равноправие. Календарното време е свързано с първата масова проява на жени работнички, състояла се в Ню Йорк на 8 март 1857 г. По предложение на Клара Цеткин, направено на Втората международна конференция на жените-социалистки в Копенхаген през 1910 г., се приема: всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. Участничките във Втората международна конференция на жените-комунистки през 1920 г. в Москва също препоръчват Осми март за Международен ден на жената. Предложението се гради върху станали събития: на 8 март 1917 г. работничките от Петроград излизат на демонстрация срещу глада, войната и царизма; на същата дата през 1890 г. с груба разпра е закрита женска демонстрация в Чикаго. За пръв път Международният ден на жената се чества през 1911 г. в Германия, Австрия, Швейцария и Дания, а през 1913 г. - във Франция и Русия. В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г.; през 1915 г. е първото публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приноса на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено щироки размери и става любим празник на жените от всички възрасти. За децата 8-ми март е празника на любимите им майки.

И в тази връзка, как се чества 8-ми март ?

Всеобщо известен факт е, че на този ден голям процент от жените са свикнали да получават цветя и подаръци от близки хора - ефективен начин да засвидетелствате обичта и привързаността си към нежния пол. Именно тук обаче се крие един много голям и ясно изразен за мъжете проблем - Какво да й подаря? Не веднъж прелиствайки някой вестник в първите дни на ” женския месец ” сме попадали на заглавието : ” На 8-ми март мъжът е в стрес “. Ще се запитате защо!? Отговорът е съвсем прост - защото мъжете изпадат в паника, когато трябва да избират подарък на жената до себе си и често пъти целият този процес се превръща в кошмар за тях. Голяма част от жените са прекалено взискателни към подаръците, които получават. А един ” не добре замислен и съответно подбран подарък ” за жените е повод не само за скандал с любимия, но и за многочасова критика от рода на: ” Заедно сме от толкова много време, а ти не ме познаваш. Не знаеш какво да ми подариш. Нищо не означавам за теб.” и т.н. и т.н. Присъствала съм на подобни разправии, а и мисля, че те не са чужди за никого. Лошото е, че понякога те довеждат до край на връзката, което според мен не е много правилно. Откъде всъщност идват тези противоречия? Защо двата пола имат толкова различни представи за “точния подарък”? Отговорът е съвсем прост. Защото мъжете са неспособни да отгатват женския свят, а и не са задължени да го правят. Затова трябва да сме наясно, че никой не може да предугажда желанията ни, без да сме ги изказали гласно. Вярно е, че предварително изказаното желание за подходящия подарък разваля магията на изненадата, но от друга страна спестява много главоболия. А както знаем разбирателството в една връзка се крепи до голяма степен на успешното общуване.

Странно, когато започнах да пиша имах съвсем други намерения, но като че ли се отклоних от темата и задълбах в подаръците. Надявам се, че ще ме извините, тъй като и аз обичам да ме изненадват с подаръци.

Както и да е, мисълта ми беше: Трябва ли точно в един определен ден от годината ( 8-ми март ), именно и само тогава, мъжете да се сещат за приятелките, съпругите или любовниците си и съответно децата за майките си? Ако това е така, какво правим в останалите 364 дни от годината? - караме се, сърдим се взаимно? всичко друго, но не и да показваме, че се обичаме!? Жалко е, но това са фактите. Ситуацията по повод 8-ми март е абсолютно идентична със Свети Валентин. Няколко дни преди 14-ти февруари ставаме свидетели на това, как подлезите и тротоарите по улиците се запълват с многобройните “сергии”, към които 70-годишна бабичка приканва да си купим поредното плюшено сърце, мече или някаква друга играчка в червено, за да не би ако забравим да извършим това, моментално да се окажем ” зарязани ” от половинката. Същото се случва и в момента, броени дни преди заветната дата. Цените на цветята скачат неколкократно и защо не, все пак и търговците са хора и те трябва да си изкарват прехраната по някакъв начин, било то чрез съвестна дейност, било то като ” бъркат по-дълбоко в кесията на българина”.  Но стига толкова с критики.

Бих искала да кажа само, че любовта не трябва да се ограничава само в един единствен ден от годината. Ако наистина държиш на някого и го чувстваш близък не би трябвало да има нещо, което да те спре, да му го покажеш.

Апелът ми към всички, които ” може би ” ще прочетат написаното от мен е, да не се страхуват, да показват чувствата си и да го правят всеки път, когато сметнат за необходимо. Показвайте на човека до себе си, че е значим за Вас, че имате нужда от него и се научете да цените това, което притежавате. Защото на всички е известна старата поговорка: ” Когато загубиш някого, разбираш колко много означава той за теб … “

lestvica_sinai.jpg Посветено на всички, които ще кажат:

“Това не се отнася до мен!”

ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА

- Кой си ти? - попита го Дяволът …
- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.

- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие …

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци.

- Вие мразите ония горе? - попита Дяволът и лукаво се приведе към момъка.

- О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!

Дяволът се усмихна:

- Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.

- Аз нямам злато, аз нямам нищо, с което да те подкупя … Аз съм беден, дрипав юноша … Но аз съм готов да сложа главата си.

Дяволът пак се усмихна:

- О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!

- Слуха си? С удоволствие … Нека никога нищо не чуя, нека…

- Ти пак ще чуваш! - успокои го Дяволът и му стори път. - Мини!
Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна:

- Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!

Момъкът спря и се вслуша:

- Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят? … - И той пак се затече.

Дяволът пак го спря:

- За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!

Момъкът отчаяно махна ръка.

- Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!

Дяволът:

- Ти пак ще виждаш … Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!

Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надолу. Дяволът му напомни:

- Виж голите им кървави меса.

- Боже мой! Та това е тъй странно, кога успяха да се облекат толкоз хубаво!? А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!

През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си!

- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци …

- Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.

Момъкът махна ръка:

- Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!

Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:

- Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.
Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола:
- Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко.
- Напротив - най-щастливият! … Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си.

Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:

- Да бъде! Вземи ги!

… И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.

- Кой си ти? - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.

- Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!

untitled1.jpg

Не питайте кой ги чете тия указания по разните му там продукти, а по-скоро кой ги пише. Ето и някой от нобеловите лауреати:

На сешоар: “Не ползвайте, докато спите!” (еб*си, това ми е единственото останало време да си суша косата)

На пакетче чипс: “Спечелете много награди. Покупката не е задължителна. Повече информация в пакета.” (специална оферта за чорбаджиите)

На луксозен сапун: “Упътване: Използвайте като обикновен сапун.” (дано да не ви е първия сапун)

На кутия със замразена храна. “Указания за употреба: Размразете.” (ммммммммм, хитро)

На пакетиран десерт (напечатано на дъното): “Не обръщайте!” (късно, късно)

На полуготов пудинг: “Продуктът ще бъде горещ след загряването.” (не думай)

На ютия: “Не гладете дрехите върху тялото.” (въпреки че спестява време)

На детски сироп против кашлица: “Не карайте кола и не работете с машини след използването на лекарството.” (мдаа, ще можем жестоко да снижим броя на строителните инциденти ако разкараме тия 5 - годишни пишлемета от багерите)

На хапчета за сън: “Внимание: Може да предизвика състояние на сънливост!” (НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ)

На опаковки с коледни светлини: “За употреба само в помещения и извън тях.” (а къде не може?)

На кухненски робот: “Да не се ползва за други цели.” (тука вече нямам думи)

На пакет с ядки: “Внимание: Съдържа ядки.” (ще го има и в новините)

На пакет с ядки: “Инструкция: Отворете пакета. Яжте ядки.” (Дишайте. Издишайте.)

На детски костюм Супермен: “Носенето на този костюм не ви позволява да летите.” (върнете ни парите)

На моторна резачка: “Не се опитвайте да спрете резачката с ръце или гениталии.” (значи е имало опити)

all_we_need_is_love_by_vive_le_rock.jpg

Помогни ми - сълзяха очите ми.
Помогни ми - биеше сърцето ми за теб.
Помогни ми - молеше те душата ми.
Помогни ми - само това исках от теб.

Бъди до мен, както аз до теб.
Бъди до мен, когато мисля за теб.
Бъди до мен, когато се нуждая от теб.
Бъди до мен, само това исках от теб.

Вярвах, аз в теб, и те обичах.
Вярвах, аз, че и ти ме обичаш.
Вярвах, но ти се подигра.
Вярвах, но знаех, че е лъжа.

Мислех, че ще ми помогнеш,
Но всеки път ти от мен бягаше.
Всеки път ти ме предаваше,
и ставаше раната все по-голяма.
Стана толкова голяма, че ме погълна
и като в приказка спря да боли,
като в приказен сън спя
за мен да си ти въздуха и водата.
Спря да си за мен човека,
за когото живота си бих дала.
Остана само безкрайната болка.

Помогни ми - сълзяха очите ми.
Помогни ми - биеше сърцето ми за теб.
Помогни ми - молеше те душата ми.
Помогни ми - само това исках от теб.

Мислех, че ще ми помогнеш
всеки път, когато се нуждаех от приятел,
надявах се ти да си този приятел,
а не поредния предател.

Надявах се да си зад ъгъла,
зад ъгъла поне следващият път,
но ти отново не бе там, не бе там,
но теб отново те нямаше.

Нямаше кой да хване ръката ми
и остана тя протегната към теб,
към теб без дори да я забележиш.
Без дори към нея да погледнеш.

Колко пъти, те молех аз помогни ми.
Колко пъти, те молех не ме наранявай.
Колко пъти, те молех не ме изоставяй.
Колко пъти, те молех не ме предавай.
Но ти всеки път ме предаваше.
Всеки път ме нараняваше и изоставяше.
Ти предпочете да гледаш скъпите дрехи,
а не това, което е вътре в теб и другите.

Щом е така, вземи скъпите си дрехи
и бягай, бягай далеч от тук.
Но помни, че има човек , човек,
който те обича и преплувал би бил
дори океана бездънен, заради теб.
За да ти помогне, ако ти имаш нужда.

Сбогом, моя малка странност.
Дано си щастлив, утре далече от мен.
Знам други приятелки ще си намериш,
които ще ти подхождат повече от мен.

Но кого ли лъжа? Нима мога да те забравя?
Нима искам с теб да се скарам?
Не, просто искам да ти кажа, че на теб държа,
ала, когато имам най-голяма нужда,
теб все те няма, всеки път съм сама.
Съжалявам ако, те е заболяло от това.

i_am_bulgarche.jpg

Случайно попаднах на този текст в интернет и съм възмутена. Мисля, че няма никакъв смисъл да го коментирам. Единственото, което бих могла да направя е, да приложа оригиналния текст на стихотворението на Иван Вазов, надявайки се, че все още са останали хора, които ценят творчеството на един от най-видните български писатели.

“Аз съм българче”

Аз съм българче и силна

майка мене е родила;

с хубости, блага обилна

мойта родина е мила.

 

Аз съм българче. Обичам

наште планини зелени,

българин да се наричам -

първа радост е за мене.

 

Аз съм българче свободно,

в край свободен аз живея,

всичко българско и родно

любя, тача и милея.

 

Аз съм българче и расна

в дни велики, в славно време,

син съм на земя прекрасна,

син съм на юнашко племе.

Текстът на стихотворението е заимстван от www.slovo.bg

a_distant_figure_by_thetragictruth_of_me.jpg 

Хей, момче, сещаш ли се за шамара, който ти ударих, когато се опита да ме целунеш? Сещаш се сигурно, беше прекалено, за да забравиш. Хей, момче, сещаш ли се, когато ми донесе първото цвете - синьо беше и ме подсещаше за твойте очи. Но цветето падна. Аз бях много тъжна, но ти се усмихна и ми каза, че ще ми донесеш много такива цветя, но нито едно от тях нямаше такъв цвят, който да напомня за твоите очи.
Хей, момче, сещаш ли се, когато един ден се опитах да те целуна, а ти се дръпна и ми каза: - “Мъничка, не те обичам вече, обичам друга и няма смисъл да бъдем заедно.” Тогава те погледнах и казах: “Сбогом!”. Обърнах се и откъснах един лист от дървото до мен и започнах да го гриза. Тогава усетих горчивия вкус на листото. Мислех, че то ще намали болката, но тогава чух твоя топъл и нежен глас: - “Мъничка, може ли аз друга да обичам?” Тогава се обърнах и започнах да те целувам. Колко беше мил света в тези ми мигове. На другата сутрин отидох при теб, но ти бе блед, тъжен. Не говореше … и когато поисках да си ходя ти каза: - “Мъничка, днес заминавам за Америка! Може би повече няма да се видим.” Аз бях потресена от твойте думи! На първо време си писахме, но после разбрах, че не трябва да се разпалва любов без перспектива и че любовта чрез писма не е любов. В последното си писмо му написах няколко реда от една стара японска поговорка: “Да обичаш е също като да пееш песен, но няма песен без край!” Един ден, когато се върнах от училище видях писмо адресирано до мен и веднага познах неговия почерк. Питах се дали да го отворя или да го оставя в шкафа, както другите неотворени. Двоумях се. С треперещи ръце го отворих, в него пишеше:
“Мъничка, на 12-ти вечерта тръгвам от Америка. На 13-ти вечерта ще бъда в София. Връщам се завинаги. Когато чуеш моя глас, ако не ме искаш затвори слушалката. Ако ме искаш, ще поговорим и ще бъде, както по-рано. И кой казва, че “няма песен без край?” Това писмо е намерено до момичето с прерязани вени, а до нея е намерен вестник на 13-та страница, на която пишеше: “…Самолет, който през нощта тръгна от САЩ до Белград, експлодира близо до Югославска граница. Живи няма … още не е открита причина за експлозията …” В допълнението на писмото е написано с кървави букви: ” Да обичаш е също като да пееш песен, но няма песен без край… “

1. Телефонните ти разговори приключват за по-малко от минута.
2. Голотиите по филмите са винаги женски.
3. Едноседмичната ти почивка изисква само един куфар багаж.
4. Приятелите ти не те обременяват с любовните си проблеми.
5. Опашките пред тоалетните са много по-къси.
6. На старите ти приятели не им пука дали си надебелял или отслабнал.
7. Сметките при фризьора не те разоряват.
8. Гърдите ти никога не са сериозен фактор при интервюта за работа.
9. Всичките ти оргазми са истински.
10. Биреното шкембе не те прави автоматично невидим за противоположния пол.
11. Не се налага да носиш със себе постоянно огромна чанта, пълна с полезни и нужни предмети.
12. Можеш да посетиш тоалетната без допълнителен реквизит.
13. Последното ти име не се променя.
14. Можеш сам да си уловиш и убиеш храната.
15. Никога не ти се налага да чистиш тоалетната вкъщи.
16. Можеш да се изкъпеш, облечеш и излезеш за 10 минути.
17. Не се налага да планираш сватбата си.
18. Ако някой забрави да те покани някъде, не става автоматично твой враг.
19. Купуването на бельо не изисква сериозни инвестиции.
20. Не се налага да се бръснеш никъде под брадата си.
21. Никой от колегите ти не може да те разплаче.
22. Ако си на 34 години и не си семеен, на никой не му пука от това.
23. Можеш да си пишеш името по снега.
24. Можеш да си организираш състезания в тоалетната.
25. Всичко по лицето ти си запазва оригиналния цвят.
26. Всяка твоя грешка се поправя само с цветя.
27. Можеш да си признаеш, че мислиш за секс през 90% от времето ти. 
28. Можеш да казваш, каквото си искаш, без да се притесняваш от хорското мнение.
29. Никой не прекъсва мръсния виц, когато влезеш в стаята.
30. Можеш да си свалиш ризата, ако ти е топло.
31. Никога не се чувстваш задължен да спреш приятеля си от полов акт.
32. Не ти пука дали някой забелязва новата ти прическа.
33. Можеш да си гледаш мача мълчаливо с приятеля ти, без да си мислиш дали не ти е сърдит.
34. Целият свят е твой писоар.
35. Запазваш едно настроение за повече от 2 минути.
36. Можеш да харесваш Клинт Истуд без да пазиш диета, за да приличаш на него.
37. Можеш да пиеш бира от бутилката.
38. Можеш да седиш  удобно и разкрачено, независимо с какви дрехи си облечен.
39. Сивата коса и бръчките те правят само по-атрактивен.
40. Цена на брачна рокля - $2000, цена на костюм под наем - $75.
41. Не гледаш с тъга десертите на околните в ресторанта.
42. Ако задържаш вода, тя е в манерка.
43. Дистанционното е винаги твое.
44. Хората никога не те гледат в гърдите, докато разговаряте.
45. Ако не се обадиш на своя прител в уреченото време, той няма да се обади на всички други ваши общи познати, за да им каже, че си се променил.
46. При всеки проблем или неловка ситуация имаш готова реплика - “Да му … майката”.
47. Ако на купон с теб се появи друг със същите дрехи, това няма да ви направи смъртни врагове.
48. Никога не пропускаш полов акт защото “не си в настроение”.
49. Новите обувки не режат, късат и тероризират краката ти.
50. Порно филмите са направени за такива като теб.
51. Не се налага да помниш рождените дни на всичките си познати.
52. Това, че не харесваш някого, не изключва правенето на секс с него.
53. Приятелите ти никога не използват капани от рода на “Забелязваш ли нещо ново?”.

Бил Клинтън

bill-clinton-picture.jpg

Уилям Джеферсън “Бил” Клинтън е роден на 19 август 1946 г. като Уилям Джеферсън Блайт III. Той е американски политик и 42 - ри президент на САЩ (1993-2001). Преди да стане президент е губернатор на Арканзас в продължение на пет мандата.

По време на президентството му неговите национални приоритети включват опити за създаване на универсална здравноосигурителна система, подобряване на образованието, ограничаване на продажбите на лекото стрелково оръжие, засилване на законодателната защита на околната среда, подобряване на между расовите отношения и защита на работниците по време на бременност и медицинска спешност. Програмата му включва и преглед на програмите за получаване на доходи, разширяване на „войната срещу наркотиците” и увеличаване на средствата за правоналагащите органи. Приоритети във външната му политика са намаляване на бариерите пред търговията, ограничаване на разпространението на оръжия за масово унищожение, посредничене при уреждането на ирландския мирен процес и близкоизточния конфликт.

Бил Клинтън е третият най - млад президент след Теодор Рузвелт и Джон Кенеди. Той е първият президент от поколението на бейби бума и е един от двамата президенти в американската история, който е подложен на импийчмънт и е порицан с гласуване в Сената на 12 февруари 1999 г.

Детство и юношество

Истинското име на Бил Клинтън е Уилям Джеферсън Блайт III. Той е роден в Хоуп, Арканзас и отгледан в Хот Спрингс, Арканзас. Баща му е търговски пътник, загинал при автомобилна катастрофа три месеца, преди да се роди малкият Бил. Майка му Вирджиния Дел Касиди се омъжва повторно за Роджър Клинтън. Бъдещият президент е отгледан от майка си и втория си баща, като възприема фамилията му, но официално не я променя, докато не навършва 14 години. Семейството му е било традиционно, но Клинтън споделя, че баща му е бил комарджия и алкохолик, който често е малтретирал майка му и природения му брат Роджър.

Клинтън е отличен студент и талантлив саксофонист . Дори има желание да се отдаде на музиката, но посещението му в Белият дом по времето на Джон Кенеди, последвано от избирането му за национален младежки сенатор, го карат да избере кариера в политиката.
Той получава диплома по международни отношения от Школата по международни отношения „Едмънд Уолъш” към Университета Джорджтаун във Вашингтон. По същото време работи за сенатор Джордж Фулбрайт и печели стипендията на името на Сесил Роудс на Университета в Оксфорд (Англия). След като изкарва една година във Великобритания, става доктор по право във Правната школа на университета в Йейл през 1973 г. По време на следването си там се запознава с бъдещата си съпруга Хилъри Родам (сключват брак през 1975 г.).
Бил Клинтън е бил преподавател по право в Университета на Арканзас. Тогава се кандидатира за Камарата на представителите, но губи изборите. През 1976 г. Клинтън е избран за главен прокурор на щата, без да има конкуренция, а през 1978 г. за губернатор на щата Арканзас - най - младата личност на този пост от 1938 г.

Първоначално управлението му е съпътствано с трудности.
На изборите през 1980 г. Клинтън е победен от Франк Уайт. През 1982 г. Клинтън си връща стария пост и в следващите десет години помага за трансформацията на икономиката на Арканзас.

pics.jpg

Президентска кампания от 1992 г.

През 1992 г. Клинтън печели номинация на своята партия и избира сенатора Албърт Гор от Тенеси да бъде с него в президентската двойка.По време на кампанията са повдигнати много обвинения срещу Клинтън - използвал е марихуана, за което Клинтън твърди, че само се е преструвал, че пуши, „без да вдишва”. Изказани са и обвинения относно извънбрачни връзки и съмнителни бизнес дела. Същата година Клинтън печели президентските избори с 43,01% от подадените гласове срещу Джордж Буш и Рос Перо и се превръща в първият демократ, който служи два пълни мандата, след времето на Франклин Делано Рузвелт.
 

pic4.jpg   Клинтън и папа Йоан Павел II през 1993 г.

Президентство
Значими събития от първият мандат

Първата инициатива, която Клинтън поема като президент е подписването на изпълнителна заповед, която поставя сериозни ограничения върху възможността
на неговите старши политически съветници да лобират пред техни колеги след напускане на държавната длъжност.
Той подписва и Закона за отсъствие по семейни и медицински причини от 1993 г. , който дава възможност на работниците при големи работодатели да взимат неплатен отпуск поради медицински причини или бременност.
Клинтън има желание да допусне явни гейове в армията. В крайна сметка се стига до решението „Не питаме, не казвайте” (”Don’t Ask, Don’t Tell”), което все още е в сила и има за основа разбирането, че хомосексуалните мъже и жени могат да служат в армията, докато тяхната сексуална ориентация е тайна.
Клинтън се застъпва и за - Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА), което той подкрепя през 1993 г. в Сената.
Президентът подписва Законът Брейди, който вкарва в сила петдневен изчаквателен период при покупката на оръжие, по време на който да се извършат проверки на купувача, така че оръжието да не попадне в ръцете на престъпници.
Най - важната законодателна инициатива на Клинтън е комплексния план за реформа на здравното осигуряване, целящ да въведе универсално здравно осигуряване посредством национален осигурителен план.

Значими събития по време на втория мандат

Клинтън налага вето на бюджетния закон, по - късно подписва Закона за личната ангажираност и възможностите за работа.
На изборите от 1996 г. той е преизбран с 49,2% от всички гласове.

Тайната на президента

Литъл Рок определено не е град, който дължи популярността си на хотелите си. Не така стои въпросът обаче с местния “Екселсиор”. Точно там е първата регистрирана забежка на Бил Клинтън с Пола Джоунс на 8 май 1991 г. Според обвинението тогавашният губернатор на Арканзас е съблазнявал стажантката с обещания за висок пост. Доколко цената за този пост е консумирана, знаят единствено дискретните служители на хотела.

Аферата с Моника Люински

В САЩ президентът Клинтън загубва доверие заради битова лъжа, свързана със сексуалните му отношения с Моника Люински. Връзката й с Бил Клинтън през 1998 г. за малко не коства поста на американския президент, но за сметка на това самата тя става световно известна.
Люински е една от стажантките в Белия дом при първия мандат на Клинтън. Скандалът за интимните му отношения с нея гръмва в началото на 1998 г. със статия във в. “Вашингтон поуст”. С разследването е натоварен един от най-големите политически противници на президента - Кенет Стар, който по това време разследва аферата “Уайтуотър”, свързана с предполагаеми далавери на Клинтънови с недвижими имоти. Той написва доклад “Естество на отношенията на президента Клинтън с Моника Люински”. Клинтън е разследван от Сената, но обвиненията срещу него са отхвърлени. Той първоначално отрича, че е имал неподходящи отношения с Люински. Интересен е фактът, че в така наречения “Случай Люински”, президентът на САЩ твърди, че не е имал сексуален контакт с Моника Люински, тъй като е ставало въпрос “само” за орален сексуален контакт. След като разследващите се сдобиват с нейна дреха, прочутата й синя рокля на точки, върху която има остатъци от семенна течност, и с показанията на самата Люински, Клинтън все пак признава, че са съществували сексуални отношения между двамата. Той се извинява за действията си на нацията и се съгласява да плати съдебна глоба от 25 000 долара, също така урежда делото си за сексуален
тормоз с Пола Джоунс за 850 000 долара и му е отнето адвокатската правоспособност в Арканзас и за явяване пред Върховния съд на САЩ. Заради опита си да прикрие тези отношения, Клинтън става вторият президент в историята на САЩ, който е подложен на импийчмънт (отстраняване от длъжност). Покрай този случай Моника и приятелката й (която не само разказала на медиите за случая, но и представила запис от разговора с Моника) забогатяват, а Бил и Хилари се развеждат.

picture5.jpg

Центърът на интригите

Без съмнение първото място по сексскандали принадлежи на “Риц Карлтън” във Вашингтон. Безбройни са извънбрачните афери, които се развиват в този хотел, но най-известни са две, които водят до съдебни дела. Първата е свързана с Бил Клинтън и неговата стажантка. Днес, ако човек отседне в хотела, може да си поръча прочутото червило, което си е сложила Люински, преди да дари с френски ласки американския президент.
Много често аферата между президента и Моника Люински е наричана от журналистите “За пурата и саксофона”, именно поради един особен род взаимоотношения, случили се с една стажантка в Овалния кабинет.
В щатите има една шега, която особено върви между противниците на Буш. Те казват - „Буш е толкова смотан президент, че дори Моника Люински би стиснала устни и би излязла от стаята.” Не се знае за чия сметка е шегата - на Буш или на Моника. Защото Буш би могъл и да се гордее, че личност като Люински не може да направи име и пари за сметка на глупостта му. Нещо, с което Бил Клинтън не би могъл да се похвали. Това, че американските президенти от време навреме кръшкат е истина, която не подлежи на обсъждане. Това, че правят глупости е ясно като бял ден, но Клинтън определено измества и Никсън от първото място на най-подиграваните президенти.

mono.jpg         boli.jpg

 А какво става с госпожица Люински? След скандала Моника за малко се покрива, демонстрира, че е наранена и уязвима, напълнява и се опитва да предизвика състрадание у онези, които таят някаква симпатия към нея. После уж насила издава автобиографична книга, или по скоро разказва историята си на журналиста Ендрю Мортън, наречена оригинално „Историята на Моника” и така прибавя към сметката си 4 милиона долара. Отслабва и за известно време е лице и говорител на компанията „Уейт лос плен”. Моника започва да води активен светски живот. Тя превзема Манхатън, купува си 8-стаен луксозен апартамент, на чийто врата е залепена голяма нейна снимка с надпис „Моника”. Люински се сприятели с разни известни личности, като например авторката на „Секса и града” Кандис Бушнел, с която обхождат ресторантите и партитата. Но това не стига. Последва фирма за дамски чантички и аксесоари, наречена „Специално за теб от Моника”. Името й все още работи за нея, а 33-годишната Люински в момента следва икономика в Лондон и е все така богата и нахална мома, която направи име на гърба на един президент със слаб ангел.
Синята рокля на Моника, върху която прокурорът Стар намира неопровержимo доказателство за естеството на връзката й с Клинтън, днес е притежание на Националните архиви на САЩ, заедно с всички писма, заповеди, инструкции и други документи, подписани от президента на САЩ.

В последната година на мандата си Клинтън се опитва да разреши близкоизточния конфликт. След първоначалните успехи ситуацията постепенно се влошава и започва Втора интифада. Клинтън събира израелския премиер Ехуд Барак и палестинския лидер Ясер Арафат в Кемп Дейвид, но преговорите са неуспешни.

Икономика

По време на мандата му, в САЩ е намалена безработицата и се е увеличило личното благосъстояние на гражданите. При него има силно развитие на икономиката, дори през 1999 г. САЩ имат бюджетен излишък за първи път от 30 години насам.

Резултати

Икономиката получава над 22 милиона нови работни места;
Индексът, отразяващ проникването на собствеността върху недвижимите имоти, се повишава от 64% до 67,5 %;
Най-ниско ниво на безработицата от 30 години насам;
Увеличаване на размера на доходите на всички слоеве на населението;
Най-големият дефицит в американската история до този момент е превърнат в най-големият излишък - повече от 200 милиарда долара;
Най-ниските разходи за държавната администрация като абсолютен процент спрямо БВП от 1974 г.;
Увеличение с 220% на индекса Дау Джонс.

Външна политика

Клинтън изпраща няколко пъти американски военни на враждебна територия, например в Сомалия, Хаити, а също така и в бивша Югославия, за да се спре започналото етническо насилие, особено в Косово. В допълнение Клинтън заповядва нанасянето на въздушни удари в Ирак като наказание за нарушенията на санкциите на ООН и заради опита на иракското разузнаване да убие бившия президент Джордж Буш.
На 17 февруари 1998 г. Клинтън произнася реч, в която предупреждава за опасността, която представляват неприятелските режими, които снабдяват терористи с оръжия за масово унищожение. Той изрично посочва Саддам Хюсеин в Ирак. През август същата година оръжейните инспектори напускат Ирак и последицата е започването на Операция Пустинна Лисица.

По време на мандата на Клинтън Ал Кайда се оформя като глобална терористична мрежа. Клинтън нарежда военна операция, която включва и удари с ракети Круз над лагерите на терористите в Кандахар, Афганистан и над съоръжения , за които се подозира ,че произвеждат химическо оръжие в Хартум, Судан. Клинтън издава заповед за ареста или в случай на нужда за убийството на Осама бин Ладен. В края на мандата му през есента на 2000 г. е извършено самоубийствено нападение срещу разрушителя “Коул”. По това време президентът твърди, че разглежда Ал Кайда като основната заплаха за националната сигурност, но комисията след атентатите на 11 септември е критична към него, задето е разчитал прекалено много на дипломатическите способи за сметка на военните за справяне с терористичната мрежа.

Най - значимите постижения във вътрешната политика на Клинтън са мирните преговори между Израел и палестинците, които довеждат до мирните споразумения от Осло (1993 г.) . За най - значим провал е посочена липсата на реакция от американска
страна на геноцида в Руанда (1994 г. )

Скандали и противоречия, свързани с Клинтън

 Възникват спорове и обвинения за неправилното уволнение на служители на Белия дом свързани с използването на самолетни билети.
 Спорове има и около неразрешеният достъп до секретни файлове на ФБР от страна на служители на администрацията;
 Скандал предизвиква и амнистията от президента Клинтън на брат му и на милиардера Марк Рич;
 Възниква скандал около даренията за фонда, покриващ правните разноски на Клинтън и за Демократическата партия от лицата, които в последствие се оказва, че са взимали средствата от китайското правителство. Седемнадесет човека са осъдени около тази афера.
 Министърът на земеделието Майк Епси е обявен за невинен по всичките 30 обвинения срещу него за незаконно приемане на подаръци като - билети за спортни събития и възлагане на обществени поръчки срещу услуги.
 Министърът на жилищните проблеми и градското развитие - Хенри Циснерос - е осъден по 18 обвинения между които приемане на подкупи, даване на държавни средства на любовницата си, заблуда на ФБР и др.

Любопитни факти

 Клинтън е висок 187 сантиметра (6′ 1½”).
 Клинтън е левичар, както Хари Труман и Джордж Буш.
 Кодовото име на Сикрет Сървиз за Клитън е „Орел”.
 Клинтън владее изключително добре немски език.

Години след президентството му

През 2002 и 2003 г. фондация “Уйлям Джеферсън Клинтън” успява да договори с фармацевтични корпорации и правителства медицинско лечение и диагностика на болни от СПИН в Третия свят на 10 пъти по-ниска стойност. Благодарение на това животът на милиони хора по света е удължен.

На 22 юни 2004 г. излизат мемоарите на Клинтън под заглавие „Моят живот”. My Life е автобиография на бившия американски президент и дълго чакана книга, а след излизането й - широко коментирана. Разпространените мнения са, че като цяло май не си заслужава да се чете дори и заради задължителното условие, поставено от издателите, в творбата да бъде засегнат моментът с Моника Люински. Явно затова The New York Times са публикували този “Индекс” под заглавието: “Bill Clinton’s Back Pages”. В книгата са засегнати важни моменти от живота на бившия американски президент. От нея човек може да научи колко огромна работа, контакти и доверие трябват за наистина успешна политическа кариера. Например още в началото на книгата Клинтън си признава как е свикнал да се подчинява на жени - нещо, което със сигурност потвърждава повечето вицове за него и Хилари. За Люински президентът чистосърдечно си признава, че просто му се удала такава възможност (не че е искал), а причината да излъже за деянията си в Овалния кабинет били лошите американски медии, републиканците и независимият прокурор Кенeт Стар. Диванът явно е по-първостепенен герой от Моника, защото за него има отделна глава. За неамериканците книгата е и буквар по американска политика, написан на напълно достъпен език, а кратките портрети на чуждестранните лидери са истинско откровение. Бил Клинтън пише в автобиографията си, че жена му Хилари го е гледала все едно я е ударил, когато най-сетне е признал за любовната си афера с Моника Люински, и в продължение на два месеца след това му се е налагало да спи на дивана. В автобиографията си “Моят живот” бившият президент признава, че аферата с Моника Люински е извадила наяве най-тъмните страни от вътрешния му живот. Клинтън определя тази сексуална връзка като аморална и безрасъдна. Той пише също, че поради възпитанието му, някои неща са му се отдавали по-трудно отколкото на другите, и е бил склонен към саморазрушително поведение в моментите, когато се е чувствал самотен или ядосан.

Езикът на тялото издава политиците

Бил Клинтън прехапва долната си устна, когато иска да покаже, че е съпричастен към думите на човека срещу себе си. Или пък е разчувстван. Когато се извинява пред
американската нация за аферата си с Моника Люински, той е прехапал долната си устна цели 15 пъти.

Вицове за Клинтън

След случката с Моника Люински Бил Клинтън се опитал да замаже положението и предложил на Хилъри да я осиновят. Но тя му отговорила:
- За какво ни е да храним още едно гърло?

Първият учебен ден в американско училище.
Учителката представя на класа новия ученик - любознателно японче на име Тошиба.
Тя казва:
- Деца, днес ще започнем с кратък преглед на американската история. Кой е казал: “Свобода или смърт”?
Тошиба, вдига ръка.
- Патрик Хенри, 1775г. - отговаря той.
- А сега - продължава учителката - кой е казал: “Правителство на народа, от народа и за народа никога няма да се провали”?
Отново никаква реакция. И пак само Тошиба вдига ръка.
- Ейбрахам Линкълн, 1863г.
- Засрамете се - казва учителката на класа. - Тошиба, който е нов ученик и при това е японец, знае повече от вас.
Когато се обръща да напише нещо на дъската някой зад гърба и казва:
- Майната им на японците!
- Кой каза това? - пита учителката.
Тошиба вдига ръка:
- Хари Труман, 1945г.
В този момент, вбесен от превъзходството на Тошиба, един от учениците на най-задния ред прошепва:
- Направо ми се повдига!
- Кой каза това? - пита учителката.
Отново Тошиба вдига ръка и отговаря:
- Джордж Буш на японския министър - председател, 1991г.
- О, я го лапай. - възкликва друг ученик.
Тошиба отговаря, без да чака учителката:
- Бил Клинтън на Моника Люински, 1997г.

Цитати на Бил Клинтън

• „Няма нищо нередно в Америка, което да не може да бъде излекувано с това, което е наред в Америка.” - „There is nothing wrong with America that cannot be cured by what is right with America.”
• „Когато поех поста, само физиците в областта на високите енергии бяха чували за така наречения уърлдуайд уеб…Сега дори котката ми си има собствена интернет страница.” - „When I took office, only high energy physicists had ever heard of what is called the Worldwide Web…. Now even my cat has its own page.” (1996)
• „(Джордж Буш) вдигна данъците на хората, които карат пикапи и намали данъците на хората, които се возят в лимузини. Ние можем да направим нещо по-добро.” - „[George Bush] has raised taxes on the people driving pickup trucks and lowered taxes on the people riding in limousines. We can do better.” - Национален Конгрес на Демократическата партия, 16 юли, 1992
• „Нямам намерение да вдигам данъците на средния американец, за да плати за програмите, които препоръчвам.” - „I’m not going to raise taxes on middle-class Americans to pay for the programs I’ve recommended.”

Хайди Клум казва за него: “Той е мъж с невероятно излъчване! Когато ми подаде ръката си, се почуствах като зашеметена. Направо онемях!”

Статии

Русенци благодарят на Бил Клинтън

Русенските мъже напоследък започнаха често да си купуват пури, констатирали продавачи на цигари. Допреди една-две седмици само неколцина тузари са си плащали редовно за хаванското удоволствие. Сега обаче, след разкритията за пурения секс между Клинтън и Моника Люински, явно доста мъже решили да приложат на любимите си американската рецепта, радвали се на потръгналия си бизнес информаторите. Един от тях даже се кълнял, че неговият клиент С.Д. /36 г./ си върнал приятелката точно покрай историята с Бил и Моника: Изневерил й, бил на път да я изгуби, после се разкаял пред общите познати и пурата накрая съвсем решила въпроса.
Сега и двамата - продавач и клиент - са фенове на Клинтън и му благодарят.

Автор: Бряг, публикувано 1998-09-19 11:50:13

Изневерите на Клинтън влизат в учебниците 

Най-вълнуващите моменти от живота на Бил Клинтън ще влязат в американските учебници по история, съобщава AP, писа Монитор.
В повечето пособия за по-големите ученици от горния курс, съставителите на учебниците са включили дори сексскандала с президента на страната и стажантката в Белия дом Моника Люински. Авторите са се опитали да предадат историята по възможно най-неутралния начин, като са избегнали всякакви детайли и пикантерии. Те са се съсредоточили основно върху юридическия аспект на събитията. Там, където се е налагало да се съобщят конкретните причини за скандала, който за малко не доведе до импийчмънт на Клинтън, авторите се опитвали да заобиколят неудобните обяснения, като използвали витиевати фрази и доста неразбираем език.

Източник: http://www.burgasinfo.com, публикувано 02.01.2006 15:41часа

All rights reserved

thatcher_and_thatcher_1.jpg

Баронеса Маргарет Хилда Тачър

Маргарет Хилда Робъртс е родена на 13 Октомври, 1925 г. в Грантъм, в Графство Линкълншир в Източна Англия. Баща й Алфред Робъртс е бакалин, методистки светски проповедник и участва в местната политика, служейки като член на градския съвет.
Маргарет израства над магазина на семейството си в Грантъм, Линкълншир. Тя се справя добре в училище.
Завършва местното хуманитарно девическо училище, а по-късно и колежа Самървил в Оксфорд, където следва химия. М. Тачър става председател на Консервативната асоциация на Оксфордския университет през 1946 г. и е третата жена, която поема поста. Получава диплома втора степен и работи като изследващ химик.

Политическа кариера между 1950 - 1970 година

По време на изборите през 1950 година, тя е най-младата жена кандидат сред консерваторите, но спечелва сигурно място при либералите в Дратфорд. Място, което отново печели и на изборите през 1951 г. Маргарет се влюбва в бизнесмена Денис Тачър и през 1951 г. се омъжва за него. Денис е богат и финансира жена си да следва право, като тя се квалифицира като съдебен адвокат през 1953 г. Точно тогава се раждат и близнаците на семейството - Керъл и Марк. След няколко отхвърляния Маргарет е избрана във Финчлей през Април 1958 г. Тя лесно печели през 1959 г. и заема мястото си в камарата на общините. Първата й реч е в подкрепа на Private Member’s Bill. През Септември 1961 г. получава място на предната скамейка като парламентарен секретар в Министерството на пенсиите и националното осигуряване, като се задържа на поста до загубата на консерваторите на изборите през 1964 г. М. Тачър работи като говорител за жилищното строителство и земята при Е. Хийт. Тя е една от малкото консерватори, членове на парламента, които подкрепят законопроекта за оневиняване мъжкия хомосексуализъм и гласува в полза легализиране на абортите, но среща опозиция за отменянето на смъртното наказание. През 1966 г. се отличава като говорител на конференцията със силна атака срещу данъчната политика на Лейбъристкото правителство. През 1967 г. печели място в кабинета в сянка като говорител за горивата, но след това се издига до Транспорт и накрая Образование преди изборите през 1970 г. Тачър служи като секретар по образованието в правителството на Едуард Хийт от 1970 г. до 1974 г. По това време тя закрива повече хуманитарни училища от който и да било от своите предшественици. Маргарет успешно предизвиква Хийт за лидерското място в консервативната партия на изборите през 1974 г., успява да събере 130 гласа, с 11 повече от Хийт и става лидер на опозицията. На 19 Януари 1976 г. Маргарет изнася реч, пред Кенсингтън, в която прави язвителна атака срещу Съветския Съюз. Най - дискутираната част от речта й гласи: “Руснаците имат за цел световното господство и бързо усвояват начините да се превърнат в най-силната империалистическа нация, която света някога е виждал. Хората в Съветското Политбюро не се тревожат за упадъка и потока на общественото мнение. Те слагат оръжията преди маслото, докато ние слагаме почти всичко преди оръжията.” В отговор, вестникът на Съветското Министерство на Отбраната “Червена Звезда” й дава прозвището “Желязната Лейди “, което скоро е пуснато по целия свят чрез Радио Москва. Тя приема името си и много скоро то се свързва с образа й на непоколебима личност с постоянен характер. Интервюто за “Света в действие” на телевизия Гранада през 1978 г., в което Маргарет говори за емигрантите заливащи Великобритания, предизвиква определени спорове, тъй като емигрантството е важен партиен въпрос по това време. На общите избори през 1979 г. консерваторите печелят 43, 9 % от гласовете на избирателите, така Тачър става първата жена премиер в историята на Великобритания. Тя назначава наследника на Хийт за неин заместник.
Промяната към пазарна икономика се извършва за първи път през 1979 г. в Обединеното кралство. Госпожа Тачър нарича себе си политик на “убеждението”. Тя се отказва от следвоенната политика на Консервативната партия. На нея не й харесва онова негласно споразумение с Лейбъристката партия, че цели области от обществения живот, социалните грижи и национализирания сектор са неприкосновени. Първата задача с която се заема Тачър е да ограничи юридическата власт на трейдюнионите, която нараства непрекъснато след края на Втората световна война. Правителството на Тачър приема пет закона в продължение на работата на три парламента. Тези закони слагат край на специалните правни привилегии, от които се ползват профсъюзите. Освен това те правят така, че много от стачките са поставени извън закона и предвиждат сериозни финансови наказания за тези профсъюзи, които нарушават закона.
Маргарет е политик по призвание, тя успява да възстанови силите си с малко сън (не повече от 4 часа на вечер) и рядко взима ваканции. Сама за себе си казва, че е “целеви политик”. Идеите й съвпадат с тези на Манчестърската школа от 40 - те години на 19 век, а именно: вярата в минималистката държава, която не трябва да се намесва в работата на свободния пазар. Влиянието на държавата трябва да бъде ограничавано, а всички ограничения на предприемачеството да бъдат отменени. Но въпреки това Тачър е принудена да включи в първия си кабинет много от политиците, които се съмняват в тези нейни убеждения, тъй като повечето от тях контролират партията през 1979 г. През 1981 г. Маргарет вече е напълно сигурна да започне подмяната на тези политици. Новата политика на Тачър скоро бива подложена на проверка. До този момент трейдюнионите свалят редица правителства. Националният съюз на миньорите играе важна роля в тези събития. Този синдикат следва агресивната политика на лидера на йоркширските миньори - Артър Скаргил. От 1981 г. той става президент на Националния съюз на миньорите. Синдикализмът му е управляващата сила във Великобритания. Синдикатът на миньорите започва стачка на 10 март 1984 г. поради, това че Националния въгледобивен съвет закрива 20 нерентабилни шахти. След започването й се събира специална делегатска конференция, която отхвърля искането за национално гласуване “за” или “против” стачка. Фактът, че стачката е обявена недемократично и неправомерно е сериозен коз в ръцете на правителството да се справи с нея. Миньорите от Нотингамшир отхвърлят наложената тактика на Скаргил и гласуват против стачка. Те продължават да ходят на работа и не затварят шахтите независимо от заплахите на синдиката. Не след дълго образуват отделен профсъюз като разцепват Националния съюз на миньорите на две. Стачката на Скаргил 1984-85 г. е опит да се свали едно демократично избрано правителство. Нейният провал и победата на правителството е много важно събитие в промишлената история на Великобритания. Победата е резултат на взаимодействието на съдебните органи, които осъществяват новите реформи на профсъюзната дейност и добрата координация между различните полицейски сили в страната. В средата на април 1984 г. хората на Скаргил са затворили 131 от 174 шахти и планират да затворят и останалите. Но полицията, подкрепена от закона е подготвена да ги спре. Тя дава възможност на онези работещи, които искат да работят да го правят. По този начин целта на Скаргил да затвори всички шахти е пресечена. Стачката излиза доста скъпа. Правителството на Тачър е твърдо решено да не се предава, докато за всички стане ясна безперспективността на стачката. Миньорите започват да се отказват и в края на февруари 1985 г. - повече от 80 хил. работници се връщат на работа. На 5 март национална миньорска конференция се съгласява на споразумение. Съдебните разходи на Националния съюз на миньорите са достигнали 1,4 млн. лири и фондовете му са иззети напълно. Около 700 стачкуващи работници са уволнени за “лоша работа”, други 30 хил. са уволнени защото са излишни. Това е най-неуспешната голяма стачка в английската история. М. Тачър гледа на разгрома на синдиката на миньорите като на най-важния момент от войнстващия трейдионизъм. Тя е доволна, че е изгонила “вътрешния враг”, дори заявява: “Въпреки грубите заплахи, работещите миньори настояха на своето право да продължат да работят и видяха, че имат работодател и правителство които бяха готови да ги подкрепят. Надявам се и вярвам, че урокът ще подейства и на другите”.
Правителството трябва да се справи и с още едно тежко предизвикателство, а именно синдикатите в печатарската индустрия. Двете най-силни организации на печатарските работници са Национална графична асоциация и Дружество на графичните и сродни професии`82, в което са включени всички работници на физически труд в отрасъла. През 70-те и началото на 80-те години все по-често печатарските работници спират работа, а това води до не излизане на националните вестници. Управляващите се безпокоят, че Националната графична асоциация цензурира ръкописи, статии и коментари, с които дори не е съгласна. През 1983 г. поради стачка Файненшъл таймс не излиза за времето от 1 юни до 8 август, а всички национални вестници спират да излизат от 25 до 27 ноември. Новото профсъюзно законодателство нанася първото тежко поражение на печатарските профсъюзи, когато Националната графична асоциация е глобена със солидната сума от 525 хил. лири стерлинги плюс 150 хил. лири за предишни прояви на неуважение към държавната власт. Печатарските профсъюзи се стремят да спрат един нов ежедневник Тудей, но той продължава да излиза. От друга страна Рупърт Мърдок, който е най-големият и предприемчив собственик на вестници във Великобритания и който издава Таймс, Сънди таймс, Сънди и др., построява тайно в Уопинг, Източен Лондон модерна печатница, в която се използват всички модерни достижения на електронното набиране и връзване на вестници. Двата профсъюза се опитват да спрат излизането на вестниците на Мърдок, но безуспешно. Този път намесата на правителството, съдът и полицията отново допринасят за разгромяването на печатарските профсъюзи. Победата в Уопинг и рухването на печатарските синдикати слагат край на неофициалната цензура на пресата във Великобритания и правят националните вестници отново печеливши. От тези борби се минава в ново време на мир и спокойствие за английската промишленост. Спада и броят на работните дни загубени поради стачки. Благодарение на твърдата си и последователна политика М. Тачър слага точка на профсъюзната деструктивна политика.
Впечатляващото в действията на нейното правителство са успехите му в намаляването на държавния сектор, чрез процеса наречен “приватизация”. Политиката на приватизация става синоним на Тачеризма и започва да се разпространява по целия свят. Приватизацията има два съществени аспекта. Първият е прехвърлянето в частна собственост и управление на големи предприятия и цели отрасли, които търпят тежки загуби и са бреме за данъкоплатците. За отрицателно време приватизацията превръща тези предприятия в печеливши. Вторият аспект е начинът по който се извършва приватизацията. Той се осъществява чрез пускането на предприятията през стоковата борса, така че дребните спестители да бъдат стимулирани да купуват от акциите им. Намаляването на загубите в държавния сектор дава възможност на правителството да намали данъчното бреме и да достигне големи излишъци в бюджета, също така да плати повече от една пета от целия национален дълг. Процесът на приватизация е много успешен през 80-те години и дори излиза извън границите на Обединеното кралство. Министър - председателката Тачър заслужено печели име на най-успял политик за времето си.
През 1982 г. Тачър изпраща Кралския флот със задача да бъдат превзети Фолклендските острови от Аржентина във Войната за Фолклендските острови. Тази война повишава авторитета й и Маргарет печели изборите една година по - късно.
В чуждестранните отношения Тачър поддържа “Специалните отношения” със Съединените Щати и е много близка с президента Роналд Рейгън. Промените които Тачър пуска в действие от идването си на власт до 1985 г. са прозорливи, те променят много от икономическото и културно оформление на Великобритания. Тачър има голямо желание да разсее властта на Tрейд Юнионите, да намали намесата на държавата в търговията, а също така и ролята на производствената индустрия в икономиката на Великобритания и да създаде по-предприемчива култура. Тя цели и да върне богатството на държавата, като си мисли, че британците са се предоверили на държавата, но не постига много в тази насока. Влошена от общия спад в началото на 80-те, нейната политика първоначално причинява голяма безработица особено в на индустрията на северна Англия, и увеличава социалното неравенство. От друга страна от средата на 80-те години настъпва подобрение в икономическия напредък на Великобритания спрямо водещите европейски държави, след като досега заедно са били в спад.
През 1985 г. Оксфордският Университет гласува да отнеме почетната степен на Маргарет в протест срещу това, че тя намалява бюджета на образованието.
По време на Студената война г-жа Тачър подкрепя политиката, за неизползване на военни сили, на Рейгън срещу Съветския Съюз. Тачър допуска Военните сили на САЩ да разположат ядрени ракети в Британски бази, което предизвиква масови протести от страна на Кампанията за Ядрено разоръжаване. Тя се възпротивява срещу използването на Британски бази при бомбардирането на Либия от страна на САЩ през 1986 г. Желанието й за защитна обвързаност със Съединените Щати е демонстрирано в Уестландската афера, когато Тачър, заедно с колегите си, полага усилие да предотврати свързването на производителя на хеликоптери Уестланд с италианската фирма Агуста, за сметка на корпорацията Сикорскай Еъркрафт в САЩ. Секретаря по защитата Михаел Хесълтайн, който лансира сделката с Агуста, напуска в знак на протест на нейния начин на управление, в следствие на което се превръща във възможен конкурент за лидерското място в Консервативната партия.
Между 1983 и 1987 г. Тачър има два успеха във външната политика. През 1984 г. тя посещава Китай и подписва Сино-Британска декларация за свързаност с Денг Ксяопинг на 19 Декември, излагайки основните политически идеи на Народна Република Китай, считайки връщането на Хонг Конг през 1997 г. На срещата в Фонтейнеблю през 1984 г., Тачър спори, че Обединеното Кралство е направило повече на Европейската Икономическа Общност, от колкото е получило и преговаря бюджетно намаление. Често се цитира израза й “Искаме си парите обратно”.

1987-1990

Със спечелването на общите избори през 1987 година тя става първия Премиер - министър на Обединеното кралство, който печели три пъти подред изборите от времето на Лорд Ливърпул, управлявал от 1812 до 1827 година.
През 80 те години Тачър започва да се занимава с екологичната политика, която досега пренебрегва. През 1988 година тя изнася реч, с която приема проблеми като глобалното затопляне, озоновите дупки и киселинния дъжд.

В Брюж през 1988 г. Тачър изнася реч, в която посочва своята опозиция срещу предложенията от Европейската Общност за федерална структура и увеличаване централизацията при вземане на решения. Въпреки че подкрепя членството на Великобритания, Тачър вярва, че ролята на Европейската Общност трябва да бъде ограничена до осигуряване на свободна търговия и ефективна конкуренция. Тя се страхува, че новите изисквания на Европейската Общност ще провалят промените, които е предприела във Великобритания. Тя особено негодува срещу Икономическия и Валутен Съюз, през който единна валута ще замени националните валути и за който Европейската Общност се приготвя.
М. Тачър започва да губи популярността си през 1989 г. , тъй като икономиката страда от високи лихвени проценти, въведени, за да спрат спада и поради това, че заменя не харесваните местни правителствени данъци с още по - не харесвани общински плащания, по-известни като данъци за гласуване. Това се оказва най-непочитаната политика от нейното управление. Въпреки демонстрациите и милионите хора, които се
противопоставят на плащането на данъците Тачър отказва да направи компромис и да промени данъците, и тяхното неодобрение се оказва основен фактор за нейното падение. Едно от последните и действия в кабинета е да окаже натиск на президента на Щатите Джордж Х. У. Буш да разгърне армията си в Близкия изток и да изкара армията на Садам Хюсеин от Кувейт. Буш е неспокоен за плана, но Тачър отлично му казва “няма време за губене”. Преди конференцията на Консервативната партия през октомври 1990 година, Тачър убеждава новия си канцлер Джон Мейджър да намали лихвите с 1%. Мейджър от своя страна я убеждава, че единственият начин да поддържа валутната стабилност е Великобритания да се присъедини към Механизма за Размени Курсове по същото време, въпреки че не съвпада с условията от Мадрид. Конференцията същата година се сблъсква с известно разединение в Консервативната партия. Малкото които се явяват осъзнават, че на Тачър и остават няколко седмици в кабинета. Далеч от властта.
В първия тур на изборите, два гласа разделят Тачър от постигане на автоматично преизбиране и се прогнозира, че тя ще изгуби на 2 -ри тур. На 22 Ноември г-жа Тачър заявява, че няма да бъде кандидат във втория кръг на изборите и затова нейния срок в кабинета е стигнал края си. Тя подкрепя Джон Мейджър като неин наследник и с